Какво ще кажеш да опитаме? Първо ще сплетем пръсти, после ще те целуна и ще изберем къде да отидем този следобед. Аз ще предложа някой парк, знаеш колко обичам природата, а ти ще се съгласиш, просто защото нямаш друг избор. Ще си споделяме усмивките, прегръдките, мислите, чувствата. Ще тичам под пръскачите в Борисовата, а ти ще ме гониш и най-вече ще споделим смеха си. Изморени ще седнем на нашата пейка, на която се запознахме преди пет месеца. Ще си поговорим, все нещо ще ти споделя, ти някой виц ще ми разкажеш и после ще отидем за сладолед. Какво ще кажеш да се поразходим още малко? Хванати за ръце, усмихнати, опрели се рамо в рамо, никакво внимание няма да обръщаме на околните. Споделяме блясъка в очите си, крачките които правим. Ще ми купиш шоколад, а аз на теб цигари, защото знам че няма да ги откажеш. Няма да се упрекваме за недостатъците, дори и тях ще ги заобичаме. Накрая ще ме изпратиш, нищо че живееш на час път от мен, ще ме целунеш тайно, за да не ни види или баща ми, или майка ми, все още няма да съм им казала за нас. Ще си споделим още няколко усмивки и накрая ще си откраднеш поредната целувка с извинението, че ще ти липсвам през следващия час, в който ще се прибираш. Щастлива и замаяна аз ще вляза в тихия апартамент, ще се окаже, че майка ми ни е видяла, но ще съм твърде заета да въздъхвам замечтано  и неусетно да докосвам устните си с пръст, устните които ти целуна и ще целуваш.